Екофашизмът е реална антихристиянска и антихуманна идеология

Екофашизмът е реална антихристиянска и антихуманна идеология, която се е появила още в средата на 19 век с помощта на мониста Ернст Хекел и с подкрепата на Мартин Хайдегер и др. 

Дори самият Хитлер е бил страстен еколог, мечтаещ един вид да "почисти природата" от евреите. В голяма степен национал-социалистите успяват да вземат властта и да извършат познатите от историята масови убийства, благодарение на екологичната идеология. Тя е била неизменна част от тяхната пропаганда.

Статията по-долу е интересен пример как наглед благородни мотиви могат да доведат до чудовищни престъпления срещу цялото човечество. Достатъчно е да са основани на виждането, че човекът няма душа и може да бъде приравнен с червея. Такова например е гледището на един от бащите на екофашизма Ернст Мориц Арндт: "Когато човек вижда природата в необходимата връзка и взаимовръзка, тогава всички предмети стават еднакво важни – храст, червей, растение, човек, камък, нищо вече не е първо или последно".

Всичко това има връзка с Единадесетата глава от "Философия на свободата", където става дума за "целесъобразността на природата" и за това, как някои хора си мислят, че "организмите" (в това число и човекът) може да бъдат използвани като сечива за изпълнение на целите на природата. Който стигне до такъв извод, лесно ще се премине и към идеите на екофашизма, антисемитизма и т.н. Това показват дадените примери в разработената тема.

Днес думата "екофашизъм" се използва като обида към зелените радикали, но малко хора си дават сметка, че този термин си има съвсем конкретни исторически очертания. В заглавието авторът е добавил и обидата "гретенизъм" като отправка към съвременни явления и политически процеси. Материалът е написан от Андрей Иларионов, известен руски икономист, бивш съветник на Путин. Текстът беше препоръчан във Фейсбук от политолога Огнян Минчев.

Ето още два цитата от него:

"През 1867 година германският зоолог Ернст Хекел въвежда термина „екология“ като научна дисциплина, посветена на изучаването на взаимодействието между организмите и околната среда. Хекел създава и своеобразна социална дарвинистка философия, която нарича „монизъм“. Хекел вярва в арийското расово превъзходство, противопоставя се решително на смесването на расите и с ентусиазъм поддържа расовата евгеника. Пламенният му национализъм се превръща във фанатизъм и той може да бъде приеман за човекът, който изгражда това особено мислене, което става основата на национал-социализма."

И това:

"По този начин от самото начало екологията е била свързана с крайно реакционен политически подход. Конкретните контури на това ранно съчетаване на екологията и авторитарните социални възгледи са много поучителни. В центъра на този идеологически комплекс се намира прякото, непосредствено използване на биологични категории в социалната сфера. Хекел твърди, че „цивилизацията и животът на народите се регулират от същите закони, като тези, които преобладават в природата и органичния живот“. Това понятие „естествени закони“ или „естествен порядък“ дълго време е основа на реакционната екологична мисъл, съпътствано от антихуманизъм: За монистите най-пагубната черта на европейската буржоазна цивилизация е значението, което придава на човешката личност в цялост, както и убеждението, че благодарение на уникалната си способност да разсъждава човек е способен да постигне по-хармоничен и етически справедлив социален ред. Други монисти разширяват този антихуманистичен акцент, смесвайки биологичните и социалните категории. Биологът Раул Франсе, признат от съвременните екофашисти за „пионер на екологичното движение“, разработва така наречените Lebensgesetze, „закони на живота“, според които естественият ред определя социалния ред."

Линк към цялата статия!

За още четене:

1. Зеленото крило на нацистката партия. (на англ.)
2. Екофашизмът според пастор Марк Мусер (на англ.)
3. Видео: